Отхвърлен
661
0
1
Този свят е тъй суров,
няма нито капчица любов.
Толкова студен и мрачен,
неприветен и невзрачен.
Сиротен, тъжен и напълно сам,
това чувство най-добре го знам.
Жив - а отвътре си умрял.
Млад - но вече остарял.
Обкръжен от двулики хора,
служещи ти за опора.
Ала станеш ли ненужен,
"нож забиват ти, заслужен!"
И ето, пак настъпва сутрин сива,
бодливи нокти в тебе впива.
Така минава ден след ден,
на мъката във вечен плен...
© Косара Маринова All rights reserved.
