22 янв. 2012 г., 12:48

Отхвърлен 

  Поэзия » Другая
510 0 1

Този свят е тъй суров,

няма нито капчица любов.

Толкова студен и мрачен,

неприветен и невзрачен.

 

Сиротен, тъжен и напълно сам,

това чувство най-добре го знам.

Жив - а отвътре си умрял.

Млад - но вече остарял.

 

Обкръжен от двулики хора,

служещи ти за опора.

Ала станеш ли ненужен,

"нож забиват ти, заслужен!"

 

И ето, пак настъпва сутрин сива,

бодливи нокти в тебе впива.

Така минава ден след ден,

на мъката във вечен плен...

 

 

 

© Косара Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мило момиче, имаш много добър усет за римите, но ритъмът нещо ти бяга - променяш го във всеки куплет. Иска се още работа върху стихотворението. Желая ти успех!
Предложения
: ??:??