Смееш се,
но на мен ми тежи!
Не ти пука,
но моето сърце кърви!
И влюбен в собственото аз,
си скован от мраз!
От страх да не останеш сам
някой ден,
се криеш като дете,
уплашен, в крепостта на своето сърце!
Казваш ми да не мисля за това,
но как,
като не мога и да спя!
Моля се на Бога,
да бъдеш винаги до мен,
да ти тежи, да ти пука
и твоето сърце да кърви,
някой ден!
© Мария Георгиева Todos los derechos reservados