21 mar 2008, 22:13

Отхвърлена любов

1.5K 0 1

Смееш се,
 но на мен ми тежи!
Не ти пука,
но моето сърце кърви!
И влюбен в собственото аз,
си скован от мраз!
От страх да не останеш сам
някой ден,
се криеш като дете,
уплашен, в крепостта на своето сърце!
Казваш ми да не мисля за това,
но как,
като не мога и да спя!
Моля се на Бога,
да бъдеш винаги до мен,
да ти тежи, да ти пука
и твоето сърце да кърви,
някой ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ся няма да навлизам в подробности, но определено стиховите ми ти харесаха!И много ми напомнят за самия мен преди време!Продължавай в същия дух и успех!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...