21 мар. 2008 г., 22:13

Отхвърлена любов

1.5K 0 1

Смееш се,
 но на мен ми тежи!
Не ти пука,
но моето сърце кърви!
И влюбен в собственото аз,
си скован от мраз!
От страх да не останеш сам
някой ден,
се криеш като дете,
уплашен, в крепостта на своето сърце!
Казваш ми да не мисля за това,
но как,
като не мога и да спя!
Моля се на Бога,
да бъдеш винаги до мен,
да ти тежи, да ти пука
и твоето сърце да кърви,
някой ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ся няма да навлизам в подробности, но определено стиховите ми ти харесаха!И много ми напомнят за самия мен преди време!Продължавай в същия дух и успех!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...