24 sept 2009, 23:23

Отиде си

  Poesía » Otra
993 0 12

Отиде  си. Отдавна  си отиде –

дори  не се  сбогува с мен,

и повече не ще се видим,

освен случайно,  някой ден,

 

когато вече няма да сме същите,

а чашите ни – пълни със развод.

Отиде си. Обратно няма връщане,

или, поне, не в нашия живот.

 

И някак си далечни ще сме двамата,

ще вдигнем тост, а после ще мълчим,

и нямайки какво да си разкажем,

ще се обвием във цигарен дим,

 

в една мъгла от спомени безумни,

и  няколко случайни светлинки,

а после ще избягаме  безшумно,

аз някъде – нанякъде и ти…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...