Отиде си
Отиде си. Отдавна си отиде –
дори не се сбогува с мен,
и повече не ще се видим,
освен случайно, някой ден,
когато вече няма да сме същите,
а чашите ни – пълни със развод.
Отиде си. Обратно няма връщане,
или, поне, не в нашия живот.
И някак си далечни ще сме двамата,
ще вдигнем тост, а после ще мълчим,
и нямайки какво да си разкажем,
ще се обвием във цигарен дим,
в една мъгла от спомени безумни,
и няколко случайни светлинки,
а после ще избягаме безшумно,
аз някъде – нанякъде и ти…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
