25 may 2017, 11:12

Отиде си

  Poesía » Civil
568 2 9


 

Отиде си


 

Не съм те гонил. Просто си мълчах.
Мълчах, когато стягаше багажа.
Когато тръгна пак си замълчах.
Колата щом изкара от гаража

аз пак мълчах. Не исках да те спра.
Не вярвах на очите си! О,чудо!
Душата ми ликуваше – ура!
Сърцето ми препускаше по-лудо!

Отново съм човек със главно Ч!
От нея само спомен ще остане.
Далечен – там, оттатък пропастта.
От радост виното не ще ме хване!

Ще пия до зори! Ще пия сам!
Ще пия, ще танцувам и ще пея!
Защото аз съм тук, а тя е там.
И толкова далече съм от нея!

Ще полудея аз от радостта!
Смехът при мен отново ще се върне
и ще настъпи мир и тишина.
Дори и времето ще се обърне!

Родена бе на дявола сестра.
Проклета бе! Отровна и опасна!
Сърцето – топло като на змия!
Душата – черна вещица прекрасна!

Замина. Господи, благодаря!
Далеч от тук. Далеч от светлината.
Отиде си тъй, както бе дошла.
Потъна в царството на Сатаната!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепно описание на нерядко срещана житейска ситуация, поздравления!
  • Поздравления, Георги, нарисувал си картината на чувствата си с живи, ярки и решителни цветове! Закачливо ти желая да не позволяваш на една горчива глътка да унищожава желанието ти за сладките такива!
  • Георги, браво! Много силно, точно, истинско... И мъдро!
  • И на мен като на Силвия истинско облекчение.
  • Благодаря ! Това ми е едно от любимите стихотворения! Радвам се, че ви харесва!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...