Отиде си
Не съм те гонил. Просто си мълчах.
Мълчах, когато стягаше багажа.
Когато тръгна пак си замълчах.
Колата щом изкара от гаража
аз пак мълчах. Не исках да те спра.
Не вярвах на очите си! О,чудо!
Душата ми ликуваше – ура!
Сърцето ми препускаше по-лудо!
Отново съм човек със главно Ч!
От нея само спомен ще остане.
Далечен – там, оттатък пропастта. ...