Отиде си
Отиде си
Не съм те гонил. Просто си мълчах.
Мълчах, когато стягаше багажа.
Когато тръгна пак си замълчах.
Колата щом изкара от гаража
аз пак мълчах. Не исках да те спра.
Не вярвах на очите си! О,чудо!
Душата ми ликуваше – ура!
Сърцето ми препускаше по-лудо!
Отново съм човек със главно Ч!
От нея само спомен ще остане.
Далечен – там, оттатък пропастта.
От радост виното не ще ме хване!
Ще пия до зори! Ще пия сам!
Ще пия, ще танцувам и ще пея!
Защото аз съм тук, а тя е там.
И толкова далече съм от нея!
Ще полудея аз от радостта!
Смехът при мен отново ще се върне
и ще настъпи мир и тишина.
Дори и времето ще се обърне!
Родена бе на дявола сестра.
Проклета бе! Отровна и опасна!
Сърцето – топло като на змия!
Душата – черна вещица прекрасна!
Замина. Господи, благодаря!
Далеч от тук. Далеч от светлината.
Отиде си тъй, както бе дошла.
Потъна в царството на Сатаната!
© Георги Иванов All rights reserved.
