Отиде си едно безгрижно лято
И лодките се сляха с пясъчните дюни,
погребали в носталгия житейския хомот.
Отидоха си песните, вкусът на юни
и онзи мирис, допринесъл за любов.
Разпръснаха се старите рибари.
Изгуби се тълпата в своя шумен смях.
И ако тук, до вчера е някой разговарял,
то днес е глух и мрачен този бряг.
Отиде си едно безгрижно лято,
с топлата си ласка, като на жена.
Единствено танцуват цветовете златни
в хладната прегръдка - есента.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
