4 jun 2015, 9:00
Отиде си - и цъфнаха цветята
Отиде си - и цъфнаха цветята!
Лимонът в хола се покри със цвят,
повярвал пак в това, че на земята
най-кисел си е неговият плод.
За ден - и кактусите избуяха.
Изправиха се, горди от това,
че няма кой
да им оспорва първенството
на злобни и бодливи същества.
На полизосията пък -
от радост,
покараха ѝ пурпурни листа!
И аз,
от прединфарктно състояние,
за ден или след два, се оживих -
в такава степен нейното отсъствие
благоприятно ми се отрази.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Развесели ме твоят стих Ангел
То, колко сълзи са се избивали , когато някой си тръгне, а при теб избуява всичко
Браво! Поздрави! -
Невероятно, но факт, щом от прединфарктно състояние си вече добре и цветята цъфтят. Стават и такива събития.Оригинално.
Поздравление и ведър ден! -
Хаааа..., - такаааа...!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Андромаха, не беше ми минало през ума, че и аз себодвам сред цветтята; но то пък едни цветя - като изключим полизосията, това растение-цвете с пурпурно червени листа.
Мислех си, че това което съм написал, е само измислица, нетипично, и че може би само аз съм си го помислил. Но се сетих за един виц от още социалистическо време:
"Срещат се двама приятели.
- Защо си толкова черен и мръсен? - пита единият.
- Изпращах жена си на почивка.
- Добре, изпращал си я, изпращал си я, но защо си толкова изцапан с чернилка?
- Ами защото прегръщах и целувах локомотива."
Благодаря ти за линка, Лейди Фокс - хареса ми много!