4.06.2015 г., 9:00

Отиде си - и цъфнаха цветята

678 0 4

 

Отиде си - и цъфнаха цветята!

 

Лимонът в хола се покри със цвят,

повярвал пак в това, че на земята

най-кисел си е неговият плод.

 

За ден - и кактусите избуяха.

Изправиха се, горди от това,

че няма кой

да им оспорва първенството

на злобни и бодливи същества.

 

На полизосията пък -

от радост,

покараха ѝ пурпурни листа!

 

И аз,

от прединфарктно състояние,

за ден или след два, се оживих -

в такава степен нейното отсъствие

благоприятно ми се отрази.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, които прочетохте и се усмихнахте!
    Андромаха, не беше ми минало през ума, че и аз себодвам сред цветтята; но то пък едни цветя - като изключим полизосията, това растение-цвете с пурпурно червени листа.
    Мислех си, че това което съм написал, е само измислица, нетипично, и че може би само аз съм си го помислил. Но се сетих за един виц от още социалистическо време:
    "Срещат се двама приятели.
    - Защо си толкова черен и мръсен? - пита единият.
    - Изпращах жена си на почивка.
    - Добре, изпращал си я, изпращал си я, но защо си толкова изцапан с чернилка?
    - Ами защото прегръщах и целувах локомотива."
    Благодаря ти за линка, Лейди Фокс - хареса ми много!
  • Развесели ме твоят стих Ангел То, колко сълзи са се избивали , когато някой си тръгне, а при теб избуява всичко
    Браво! Поздрави!
  • Невероятно, но факт, щом от прединфарктно състояние си вече добре и цветята цъфтят. Стават и такива събития.Оригинално.
    Поздравление и ведър ден!
  • Хаааа..., - такаааа...!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...