Отиди си, както
никога не си идвал.
През тази стара,
прогнила врата.
Остави ме сама
да се справя
с една несбъдната
мечта.
Аз ще гледам
как бавно се
отдалечаваш-
стъпките ти ще
кънтят в моята
глава.
Със сълзи ще мокря
черната си пола.
Не се обръщай,
не...
Не искам да виждам
тъгата как те е хванала
за ръка.
Продължи, не се
връщай вече.
Не ми напомняй за
несбъднатата мечта.
© Венелина Колева Todos los derechos reservados