Отиди си
Отиди си, както
никога не си идвал.
През тази стара,
прогнила врата.
Остави ме сама
да се справя
с една несбъдната
мечта.
Аз ще гледам
как бавно се
отдалечаваш-
стъпките ти ще
кънтят в моята
глава.
Със сълзи ще мокря
черната си пола.
Не се обръщай,
не...
Не искам да виждам
тъгата как те е хванала
за ръка.
Продължи, не се
връщай вече.
Не ми напомняй за
несбъднатата мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венелина Колева Всички права запазени