Отиди си, както
никога не си идвал.
През тази стара,
прогнила врата.
Остави ме сама
да се справя
с една несбъдната
мечта.
Аз ще гледам
как бавно се
отдалечаваш-
стъпките ти ще
кънтят в моята
глава.
Със сълзи ще мокря
черната си пола.
Не се обръщай,
не...
Не искам да виждам
тъгата как те е хванала
за ръка.
Продължи, не се
връщай вече.
Не ми напомняй за
несбъднатата мечта.
© Венелина Колева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
