4 jun 2008, 20:09

Отива ми...

  Poesía » Otra
5.3K 1 16
Отива ми да бъда неприлична!
(По принцип съм порядъчна жена.
Не пия и не пуша. Не обичам
във чужди къщи мрежи да плета.)

Но има във очите ми загадка,
преплетена със черно кадифе -
на тия, дето мислят, че съм сладка,
по-силно им горча и от кафе.

Отива ми да бъда като вино,
смесено със огнена ракия!
На тия, дето мислят, че са силни,
глътка стига, за да се напият!

Удавници спасявам със усмивка -
в косите си ги беся след това.
Потърсилите в моя дом почивка
от бурите побягват през глава!

Отива ми да бъда като вятър -
без свян повдигам мъжките поли!
А тия, дето лесно ме забравят,
цял живот сънят ги не лови!

Отива ми да бъда неразумна!
Отива ми! Отива ми, за Бога!
Защо тогава тази моя същност
на показ да извадя все не мога?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...