Отива ми...
Отива ми да бъда неприлична!
(По принцип съм порядъчна жена.
Не пия и не пуша. Не обичам
във чужди къщи мрежи да плета.)
Но има във очите ми загадка,
преплетена със черно кадифе -
на тия, дето мислят, че съм сладка,
по-силно им горча и от кафе.
Отива ми да бъда като вино,
смесено със огнена ракия!
На тия, дето мислят, че са силни,
глътка стига, за да се напият!
Удавници спасявам със усмивка -
в косите си ги беся след това.
Потърсилите в моя дом почивка
от бурите побягват през глава!
Отива ми да бъда като вятър -
без свян повдигам мъжките поли!
А тия, дето лесно ме забравят,
цял живот сънят ги не лови!
Отива ми да бъда неразумна!
Отива ми! Отива ми, за Бога!
Защо тогава тази моя същност
на показ да извадя все не мога?...
(По принцип съм порядъчна жена.
Не пия и не пуша. Не обичам
във чужди къщи мрежи да плета.)
Но има във очите ми загадка,
преплетена със черно кадифе -
на тия, дето мислят, че съм сладка,
по-силно им горча и от кафе.
Отива ми да бъда като вино,
смесено със огнена ракия!
На тия, дето мислят, че са силни,
глътка стига, за да се напият!
Удавници спасявам със усмивка -
в косите си ги беся след това.
Потърсилите в моя дом почивка
от бурите побягват през глава!
Отива ми да бъда като вятър -
без свян повдигам мъжките поли!
А тия, дето лесно ме забравят,
цял живот сънят ги не лови!
Отива ми да бъда неразумна!
Отива ми! Отива ми, за Бога!
Защо тогава тази моя същност
на показ да извадя все не мога?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
