Jun 4, 2008, 8:09 PM

Отива ми...

Poetry » Other

5.3K 1 16

Отива ми да бъда неприлична!
(По принцип съм порядъчна жена.
Не пия и не пуша. Не обичам
във чужди къщи мрежи да плета.)

Но има във очите ми загадка,
преплетена със черно кадифе -
на тия, дето мислят, че съм сладка,
по-силно им горча и от кафе.

Отива ми да бъда като вино,
смесено със огнена ракия!
На тия, дето мислят, че са силни,
глътка стига, за да се напият!

Удавници спасявам със усмивка -
в косите си ги беся след това.
Потърсилите в моя дом почивка
от бурите побягват през глава!

Отива ми да бъда като вятър -
без свян повдигам мъжките поли!
А тия, дето лесно ме забравят,
цял живот сънят ги не лови!

Отива ми да бъда неразумна!
Отива ми! Отива ми, за Бога!
Защо тогава тази моя същност
на показ да извадя все не мога?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Вил (Виолета Зашева)

Харесах...

2008-08-18T15:06:52+03:00
Индиана (Криси)

Приказна си, Васи!!!!!!!!

2008-06-09T02:44:11+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

отива ти да бъдеш и Поетеса!!!!!
чудесен стих,Васе!!

2008-06-08T09:40:50+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Гот!!
Поздрави!

2008-06-08T09:37:30+03:00
fraulia (Васка Мадарова)

Пратих ти го на пощата

2008-06-06T17:09:17+03:00