16 ago 2009, 15:13

Отива си август 

  Poesía » Formas graves, Otra
2406 5 12

Прекършва се август, на длан си разстила душата.

Заплели са гривите бели небесни коне.

Ездачът е лятото - ласо невидимо мята

и скоро ще тръгне, без сбогом да каже поне.

 

Морето потръпва самотно с изстинала пазва,

тъгата лицето му сиво-зелено бразди.

От хълма притихнал пак есен към него пролазва,

събира по пясъка паднали хладни звезди.

 

И жълта умора коварно в листата се трупа,

щурецът ми вече от седмица само мълчи.

Животът си търси потайна и топла хралупа

и там ще мечтае с отворени жадни очи.

 

Любовите вечни превръщат се в лятна измама.

Отива си август. След него и теб ли те няма?

© Аноним Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??