Отива си август
Прекършва се август, на длан си разстила душата.
Заплели са гривите бели небесни коне.
Ездачът е лятото - ласо невидимо мята
и скоро ще тръгне, без сбогом да каже поне.
Морето потръпва самотно с изстинала пазва,
тъгата лицето му сиво-зелено бразди.
От хълма притихнал пак есен към него пролазва,
събира по пясъка паднали хладни звезди.
И жълта умора коварно в листата се трупа,
щурецът ми вече от седмица само мълчи.
Животът си търси потайна и топла хралупа
и там ще мечтае с отворени жадни очи.
Любовите вечни превръщат се в лятна измама.
Отива си август. След него и теб ли те няма?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аноним Всички права запазени
