Aug 16, 2009, 3:13 PM

Отива си август 

  Poetry » Strict forms, Other
2407 5 12

Прекършва се август, на длан си разстила душата.

Заплели са гривите бели небесни коне.

Ездачът е лятото - ласо невидимо мята

и скоро ще тръгне, без сбогом да каже поне.

 

Морето потръпва самотно с изстинала пазва,

тъгата лицето му сиво-зелено бразди.

От хълма притихнал пак есен към него пролазва,

събира по пясъка паднали хладни звезди.

 

И жълта умора коварно в листата се трупа,

щурецът ми вече от седмица само мълчи.

Животът си търси потайна и топла хралупа

и там ще мечтае с отворени жадни очи.

 

Любовите вечни превръщат се в лятна измама.

Отива си август. След него и теб ли те няма?

© Аноним All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??