11 sept 2006, 23:40

Отивай си... 

  Poesía
1013 0 7
Отивай си!
    Ти нямаш право
                  Чуваш ли
 да ме измъчваш с тези две очи,
които сякаш с огън ме изгарят...
Отивай си! 
     В душата не рови
-все още сълзите в нея парят
и я прорязват с кървави бразди...
Отивай си!
Недей !Не ме мъчи!
Сърцето ми изстива в тази мъка,
която шепнат твоите очи.
А болката от нашата разлъка,
като змия сърцето ми души...
Иди си !
 Моля те!
    Иди си от съня ми,
защото искам в сън да се стопя.
Махни се от сърцето и ума ми
Махни се ...имам право да заспя.
И устните си топли и гальовни
от устните ми моля те махни..
Не говори!
Че думите отровни
забиват се в мен като стрели...
Отивай си !
    Ти нямаш право !
                 Чуваш ли?
Да ме измъчваш с тези две очи.
Отивай си!
        Сърцето е изстинало
                и само мрак в душата се таи...

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??