Отивай си...
Ти нямаш право
Чуваш ли
да ме измъчваш с тези две очи,
които сякаш с огън ме изгарят...
Отивай си!
В душата не рови
-все още сълзите в нея парят
и я прорязват с кървави бразди...
Отивай си!
Недей !Не ме мъчи!
Сърцето ми изстива в тази мъка,
която шепнат твоите очи.
А болката от нашата разлъка,
като змия сърцето ми души...
Иди си !
Моля те!
Иди си от съня ми,
защото искам в сън да се стопя.
Махни се от сърцето и ума ми
Махни се ...имам право да заспя.
И устните си топли и гальовни
от устните ми моля те махни..
Не говори!
Че думите отровни
забиват се в мен като стрели...
Отивай си !
Ти нямаш право !
Чуваш ли?
Да ме измъчваш с тези две очи.
Отивай си!
Сърцето е изстинало
и само мрак в душата се таи...
© Магдалена Василева All rights reserved.
(6)