Отивам си, този път е за последно,
отивам си макар да зная,
че ще ме боли…
И думите ти не ще забравя,
те дълго в мен ще горят…
Нима всичко бе измама
и под красивите звезди,
луната зная вече е коварна,
от нея вземаш сили да ме нараниш…
Сълзи те в очите не се стичат за теб,
а за убитото в мене,
за него няма вече лек…
И няма да ти казвам,
че те мразя,
ти сам ще се намразиш някой ден…
И всичко което някога ми каза,
ще тлее в теб и бавно ще догаря,
но ще унищожи и малкото дори…
И ще мислиш някога за мене,
че бе обичан ти…
Но обич в мене вече няма,
ти я уби още преди да се роди…
Каза ми,че гордостта ми е голяма,
но по добре горда да остана,
отколкото пред теб да сведа глава…
Отивам си, този път е за последно,
защото гордостта ми е реална,
а любовта ти е коварна…
© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados
а любовта ти е коварна…"
Хареса ми.