Отивам си, този път е за последно,

отивам си макар да зная,

че ще ме боли…

И думите ти не ще забравя,

те дълго в мен ще горят…

Нима всичко бе измама

и под красивите звезди,

луната зная вече е коварна,

от нея вземаш сили да ме нараниш…

Сълзи те в очите не се стичат за теб,

а за убитото в мене,

за него няма вече лек…

И няма да ти казвам,

че те мразя,

ти сам ще се намразиш някой ден…

И всичко което някога ми каза,

ще тлее в теб и бавно ще догаря,

но ще унищожи и малкото дори…

И ще мислиш някога за мене,

че бе обичан ти…

Но обич в мене вече няма,

ти я уби още преди да се роди…

Каза ми,че гордостта ми е голяма,

но по добре горда да остана,

отколкото пред теб да сведа глава…

Отивам си, този път е за последно,

защото гордостта ми е реална,

а любовта ти е коварна…