Отивам в планината да почивам.
Любимите си книги да чета.
От гъвкава любов да се опивам.
Да скитам във сиротната гора!
Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там?
И смях, и страст, и свежи сили,
на тях със радост ще отдам!
А може би край пътя, на банкета,
ме чака със косата си смъртта?
Почти невидимо ще ме докосне
и ловко ще ме просне в пропастта!
Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там?
И смях, и грях, и светли сили,
на тях с готовност ще отдам!
И мозъкът ми - моята вселена,
в искри безбройни ще се разлети.
И нищо, нищо няма да остане
от мен, освен един-единствен стих:
"Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там!
И смях, и грях, и светли сили,
на тях със радост ще отдам!"
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados