21 ene 2008, 11:43

Отивам в планината да почивам

942 0 11

 

Отивам в планината да почивам.
Любимите си книги да чета.
От гъвкава любов да се опивам.
Да скитам във сиротната гора!

Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там?
И смях, и страст, и свежи сили,
на тях със радост ще отдам!

А може би край пътя, на банкета,
ме чака със косата си смъртта?
Почти невидимо ще ме докосне
и ловко ще ме просне в пропастта!

Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там?
И смях, и грях, и светли сили,
на тях с готовност ще отдам!

И мозъкът ми - моята вселена,
в искри безбройни ще се разлети.
И нищо, нищо няма да остане
от мен, освен един-единствен стих:

"Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там!
И смях, и грях, и светли сили,
на тях със радост ще отдам!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...