21 янв. 2008 г., 11:43

Отивам в планината да почивам

939 0 11

 

Отивам в планината да почивам.
Любимите си книги да чета.
От гъвкава любов да се опивам.
Да скитам във сиротната гора!

Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там?
И смях, и страст, и свежи сили,
на тях със радост ще отдам!

А може би край пътя, на банкета,
ме чака със косата си смъртта?
Почти невидимо ще ме докосне
и ловко ще ме просне в пропастта!

Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там?
И смях, и грях, и светли сили,
на тях с готовност ще отдам!

И мозъкът ми - моята вселена,
в искри безбройни ще се разлети.
И нищо, нищо няма да остане
от мен, освен един-единствен стих:

"Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там!
И смях, и грях, и светли сили,
на тях със радост ще отдам!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...