Jan 21, 2008, 11:43 AM

Отивам в планината да почивам

941 0 11

 

Отивам в планината да почивам.
Любимите си книги да чета.
От гъвкава любов да се опивам.
Да скитам във сиротната гора!

Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там?
И смях, и страст, и свежи сили,
на тях със радост ще отдам!

А може би край пътя, на банкета,
ме чака със косата си смъртта?
Почти невидимо ще ме докосне
и ловко ще ме просне в пропастта!

Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там?
И смях, и грях, и светли сили,
на тях с готовност ще отдам!

И мозъкът ми - моята вселена,
в искри безбройни ще се разлети.
И нищо, нищо няма да остане
от мен, освен един-единствен стих:

"Какви ли вили-самовили
ме чакат, чакат вече там!
И смях, и грях, и светли сили,
на тях със радост ще отдам!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...