zahvurlen (Александър Охрименко)
37 154
23 nov 2008, 12:32

Отиваме някъде 

  Poesía » De amor
819 0 6
Затръшнах зад мене портите бели
по тъмните утри, по ранни роси,
петлите все още стояха замрели.
а рисувах в пътеката твойте коси.

Захвърли съдбата си маската зла,
по пътя покварен трохици събирах -
не вярвах - без болка да пусна дома,
а в слънцето твое със радост се взирам.

В небето погледнах, утихнал и щедър,
и падна от раменете ми тежкото бреме -
отивам си днес - пречистен и ведър,
към твоята гара възлюбена жено.

Горите - изпълнени с песен на птички,
реките са бистри, града - оживял,
защото откривам те вече във всичко.
Тъй дълго бездомен във нас бях живял.

Спокоен заспивам всред нощ мълчалива,
сънувам - присвит съм на твоята гръд,
в очите ти моите стрехи се сливат.
във дланите твои изгрява домът.

В ръцете си плахо притиснал съм роза,
сънувам - пред дверите твои стоя,
смирено се кланя пред теб - грациозната,
сърцето си топло на теб да даря.

Събуждам се - тръгвам към твоята гара.
ликът ти в сълзите ми жарко блести,
във бляна потънал, потънал във вярата,
потъвам и днеска в наивни мечти:

Ще видя онези порутени клетки
по пътя задъхан - свободен ще тичам -
да мога зад морни, набръчкани клепки,
да зърна човека, когото обичам.

Горчиво ще гълтам копнеж да прегърна.
Ще буташ в ръка ми билети за влака -
"Накъде си?" - ще питаш, а аз ще отвърна:
"Някъде просто... Отиваме някъде!"

© Александър Охрименко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И от мен поздравления!
  • Ау, за малко да те пропусна!
    Ще те чета, да знаеш!
  • поздрав
  • Хареса ми, браво!!!
    Прегръдка!
  • Ще видя онези порутени клетки
    по пътя задъхан - свободен ще тичам -
    да мога зад морни, набръчкани клепки,
    да зърна човека, когото обичам.
    Много е хубаво!
  • Много е добро, поздравления.

    Единствено в края на второто четиристишие ми се губи ритъма малко, но това е лесно поправимо.
Propuestas
: ??:??