Отиваме някъде
Затръшнах зад мене портите бели
по тъмните утри, по ранни роси,
петлите все още стояха замрели.
а рисувах в пътеката твойте коси.
Захвърли съдбата си маската зла,
по пътя покварен трохици събирах -
не вярвах - без болка да пусна дома,
а в слънцето твое със радост се взирам.
В небето погледнах, утихнал и щедър,
и падна от раменете ми тежкото бреме -
отивам си днес - пречистен и ведър,
към твоята гара възлюбена жено.
Горите - изпълнени с песен на птички,
реките са бистри, града - оживял,
защото откривам те вече във всичко.
Тъй дълго бездомен във нас бях живял.
Спокоен заспивам всред нощ мълчалива,
сънувам - присвит съм на твоята гръд,
в очите ти моите стрехи се сливат.
във дланите твои изгрява домът.
В ръцете си плахо притиснал съм роза,
сънувам - пред дверите твои стоя,
смирено се кланя пред теб - грациозната,
сърцето си топло на теб да даря.
Събуждам се - тръгвам към твоята гара.
ликът ти в сълзите ми жарко блести,
във бляна потънал, потънал във вярата,
потъвам и днеска в наивни мечти:
Ще видя онези порутени клетки
по пътя задъхан - свободен ще тичам -
да мога зад морни, набръчкани клепки,
да зърна човека, когото обичам.
Горчиво ще гълтам копнеж да прегърна.
Ще буташ в ръка ми билети за влака -
"Накъде си?" - ще питаш, а аз ще отвърна:
"Някъде просто... Отиваме някъде!"
по тъмните утри, по ранни роси,
петлите все още стояха замрели.
а рисувах в пътеката твойте коси.
Захвърли съдбата си маската зла,
по пътя покварен трохици събирах -
не вярвах - без болка да пусна дома,
а в слънцето твое със радост се взирам.
В небето погледнах, утихнал и щедър,
и падна от раменете ми тежкото бреме -
отивам си днес - пречистен и ведър,
към твоята гара възлюбена жено.
Горите - изпълнени с песен на птички,
реките са бистри, града - оживял,
защото откривам те вече във всичко.
Тъй дълго бездомен във нас бях живял.
Спокоен заспивам всред нощ мълчалива,
сънувам - присвит съм на твоята гръд,
в очите ти моите стрехи се сливат.
във дланите твои изгрява домът.
В ръцете си плахо притиснал съм роза,
сънувам - пред дверите твои стоя,
смирено се кланя пред теб - грациозната,
сърцето си топло на теб да даря.
Събуждам се - тръгвам към твоята гара.
ликът ти в сълзите ми жарко блести,
във бляна потънал, потънал във вярата,
потъвам и днеска в наивни мечти:
Ще видя онези порутени клетки
по пътя задъхан - свободен ще тичам -
да мога зад морни, набръчкани клепки,
да зърна човека, когото обичам.
Горчиво ще гълтам копнеж да прегърна.
Ще буташ в ръка ми билети за влака -
"Накъде си?" - ще питаш, а аз ще отвърна:
"Някъде просто... Отиваме някъде!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Охрименко Всички права запазени
