23 ago 2007, 15:20

Отиваш си... 

  Poesía
749 0 2
Очи от лед пак се взират в мен.
Самотна надежда изплува в утрешния ден.
Целувка и сбогом,
така до безкрай.
Искам те отново,
няма ли край?
Луната залязва сред лъч от звезден прах.
Мракът ме целува,
прекрачвам неговия праг.
Луната си отива,
а с нея и ти,
с твоите лъжливи устни и празни очи.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??