Отиваш си...
Очи от лед пак се взират в мен.
Самотна надежда изплува в утрешния ден.
Целувка и сбогом,
така до безкрай.
Искам те отново,
няма ли край?
Луната залязва сред лъч от звезден прах.
Мракът ме целува,
прекрачвам неговия праг.
Луната си отива,
а с нея и ти,
с твоите лъжливи устни и празни очи.
Самотна надежда изплува в утрешния ден.
Целувка и сбогом,
така до безкрай.
Искам те отново,
няма ли край?
Луната залязва сред лъч от звезден прах.
Мракът ме целува,
прекрачвам неговия праг.
Луната си отива,
а с нея и ти,
с твоите лъжливи устни и празни очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димана Всички права запазени
