Aug 23, 2007, 3:20 PM
Отиваш си...
Очи от лед пак се взират в мен.
Самотна надежда изплува в утрешния ден.
Целувка и сбогом,
така до безкрай.
Искам те отново,
няма ли край?
Луната залязва сред лъч от звезден прах.
Мракът ме целува,
прекрачвам неговия праг.
Луната си отива,
а с нея и ти,
с твоите лъжливи устни и празни очи.
Самотна надежда изплува в утрешния ден.
Целувка и сбогом,
така до безкрай.
Искам те отново,
няма ли край?
Луната залязва сред лъч от звезден прах.
Мракът ме целува,
прекрачвам неговия праг.
Луната си отива,
а с нея и ти,
с твоите лъжливи устни и празни очи.
© Димана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!
-
Браво, Димана, прекрасно момиче с прекрасно име.А колко е хубав само стихът ти! Радост и удоволствие бе да прочета. С обич.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
