18 sept 2014, 10:38

Отиват си горите 

  Poesía » Civil
392 0 7

Израснал, като габър,

и в сърцето храбър,

живея във гората

с мъзгата под кората.

Раста между дървета

в Родината ми клета.

С очи нагоре гледам

към слънце да погледам,

та клоните да стопля

и корен да разчопля.

Дано да се разлистя

и гнило да изчистя.

Че горските пазачи

предадтели са значи.

Харесаха обрата

и те за евро-двата

изсякоха горите -

наследство от дедите.

 

Макар че съм от габър

и в сърцето храбър,

трионът днес ме плаши

в ръцете на апаши.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно и красиво изразена позиция. Поздравления!
  • Благодаря, Приятели за коментариите и за оценката!
    Трогнат съм от вниманието!Сърдечни поздрави от мен и хубав ден!
  • Хей, добре си го казал,приятелю!
  • Всички ни плаши този трион, Никола! Актуален и хубав стих.

    Поздравления!: Мисана
  • Това са горещите теми, на които трябва да се пиши, да се тръби, докато и глухите ни водители чуят!
    Поздравявам те не само за темата, но и за чудесния ти стих!
    Поздрав, Никола!
  • Гражданска позиция, но и начало на трагедия...и самоунищожение. И аз споделям приятелю !
  • Споделям, Никола, и аз ще пусна нещо на тази тема!
Propuestas
: ??:??