Отиват си горите
Израснал, като габър,
и в сърцето храбър,
живея във гората
с мъзгата под кората.
Раста между дървета
в Родината ми клета.
С очи нагоре гледам
към слънце да погледам,
та клоните да стопля
и корен да разчопля.
Дано да се разлистя
и гнило да изчистя.
Че горските пазачи
предадтели са значи.
Харесаха обрата
и те за евро-двата
изсякоха горите -
наследство от дедите.
Макар че съм от габър
и в сърцето храбър,
трионът днес ме плаши
в ръцете на апаши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
