12 sept 2012, 10:07

Отиват си пролети и есени

  Poesía » Otra
668 0 0

Отиват си пролети и есени

 

Отиват си пролети и есени,

зими студени и топли лета.

А ние остарявяме бавно,

закичени в бяла роса.

 

И таим си болки и радости.

Скърбим за отминали дни.

Радват се думите

за малко мечти.

 

Но мъдростта на годините казва,

че денят е бил не както преди.

Снаги разкършени сутрин протягаме,

за да оцеляваме като съдби.

 

Тъжно е, че остаряваме

и чуваме на сърцето скърцащия стон.

Изправени пред живота, си не можем

да се борим с този човешки закон.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...