12 сент. 2012 г., 10:07

Отиват си пролети и есени

669 0 0

Отиват си пролети и есени

 

Отиват си пролети и есени,

зими студени и топли лета.

А ние остарявяме бавно,

закичени в бяла роса.

 

И таим си болки и радости.

Скърбим за отминали дни.

Радват се думите

за малко мечти.

 

Но мъдростта на годините казва,

че денят е бил не както преди.

Снаги разкършени сутрин протягаме,

за да оцеляваме като съдби.

 

Тъжно е, че остаряваме

и чуваме на сърцето скърцащия стон.

Изправени пред живота, си не можем

да се борим с този човешки закон.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...