Отиват си пролети и есени
Отиват си пролети и есени
Отиват си пролети и есени,
зими студени и топли лета.
А ние остарявяме бавно,
закичени в бяла роса.
И таим си болки и радости.
Скърбим за отминали дни.
Радват се думите
за малко мечти.
Но мъдростта на годините казва,
че денят е бил не както преди.
Снаги разкършени сутрин протягаме,
за да оцеляваме като съдби.
Тъжно е, че остаряваме
и чуваме на сърцето скърцащия стон.
Изправени пред живота, си не можем
да се борим с този човешки закон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
