Отиват си пролети и есени

Отиват си пролети и есени,

зими студени и топли лета.

А ние остарявяме бавно,

закичени в бяла роса.

И таим си болки и радости.

Скърбим за отминали дни.

Радват се думите

за малко мечти.

Но мъдростта на годините казва,

че денят е бил не както преди.

Снаги разкършени сутрин протягаме,

за да оцеляваме като съдби.

Тъжно е, че остаряваме

и чуваме на сърцето скърцащия стон.

Изправени пред живота, си не можем

да се борим с този човешки закон.