peteto_1001 (Петето)
126 153
12 abr 2007, 14:57

откакто всичко свърши 

  Poesía
718 0 2

Сълзичка прокапва от две тъжни очи
и пада в океан от тъга,
едно сърце се свива и го боли,
боли, да, боли от любовта.

Всяка дума като кама
реже душата на малки парчета,
плаче пребледнялата кръгла луна
и се разпада бавно небето.

Едно момиче с разперени ръце
и крака, стъпили на перваза,
едно момиче с разбито сърце,
което живота си не иска да опази...

Това съм аз - една развалина,
човек без смисъл, без посока, без цел,
една болезнена, празна сълза,
без желание и време да живея.

Бях влюбена, щастлива, жива,
можех да мечтая, да копнея,
обаче ти реши да си отидеш
и вече аз не искам да живея.


На Стоян

© Петето Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??