откакто всичко свърши
Сълзичка прокапва от две тъжни очи
и пада в океан от тъга,
едно сърце се свива и го боли,
боли, да, боли от любовта.
Всяка дума като кама
реже душата на малки парчета,
плаче пребледнялата кръгла луна
и се разпада бавно небето.
Едно момиче с разперени ръце
и крака, стъпили на перваза,
едно момиче с разбито сърце,
което живота си не иска да опази...
Това съм аз - една развалина,
човек без смисъл, без посока, без цел,
една болезнена, празна сълза,
без желание и време да живея.
Бях влюбена, щастлива, жива,
можех да мечтая, да копнея,
обаче ти реши да си отидеш
и вече аз не искам да живея.
На Стоян
© Петето All rights reserved.
