откакто всичко свърши

Apr 12, 2007, 2:57 PM

Poetry

716 0 2

Сълзичка прокапва от две тъжни очи
и пада в океан от тъга,
едно сърце се свива и го боли,
боли, да, боли от любовта.

Всяка дума като кама
реже душата на малки парчета,
плаче пребледнялата кръгла луна
и се разпада бавно небето.

Едно момиче с разперени ръце
и крака, стъпили на перваза,
едно момиче с разбито сърце,
което живота си не иска да опази...

Това съм аз - една развалина,
човек без смисъл, без посока, без цел,
една болезнена, празна сълза,
без желание и време да живея.

Бях влюбена, щастлива, жива,
можех да мечтая, да копнея,
обаче ти реши да си отидеш
и вече аз не искам да живея.

На Стоян

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

насето_88 (Насето)

2007-04-13T08:37:01+03:00

Добре че съседите ти отдолу имат простор
kotte (Надя Цветкова)

2007-04-12T15:28:21+03:00

стихотворението е невероятно!на мен много ми харесва