28 dic 2007, 11:29

Отказвам ги...

  Poesía
699 0 12

Отказвам ги...

Изнасям се на пръсти, да догарят.

На утрешна и вчерашна тераса

изгреви и залези до дъно парят.

Отказвам ги. Последно вдишвам,

дълбоко да достигне смуглата отрова,

с отварянето на очите ги издишам...

Като се събудя, ще съм нова.

Лабиринт оставиха в мене.

Паля старата от предна,

та страхът в дима да се изгуби

 и все се моля за последно да е.

Отказвам ги... Без лекарски съвети.

Ще ми минат болните симптоми.

Като ме обрулят ветровете

в отчаяно-пристрастна кома.

За фасове да се навеждам стига!

Подуват ми се вече коленете...

Завесата цигарена я вдигам.

Отказвам ги... Мъжете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...