danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Dec 28, 2007, 11:29 AM

Отказвам ги...

  Poetry
697 0 12

Отказвам ги...

Изнасям се на пръсти, да догарят.

На утрешна и вчерашна тераса

изгреви и залези до дъно парят.

Отказвам ги. Последно вдишвам,

дълбоко да достигне смуглата отрова,

с отварянето на очите ги издишам...

Като се събудя, ще съм нова.

Лабиринт оставиха в мене.

Паля старата от предна,

та страхът в дима да се изгуби

 и все се моля за последно да е.

Отказвам ги... Без лекарски съвети.

Ще ми минат болните симптоми.

Като ме обрулят ветровете

в отчаяно-пристрастна кома.

За фасове да се навеждам стига!

Подуват ми се вече коленете...

Завесата цигарена я вдигам.

Отказвам ги... Мъжете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0