28 дек. 2007 г., 11:29

Отказвам ги... 

  Поэзия
590 0 12

Отказвам ги...

Изнасям се на пръсти, да догарят.

На утрешна и вчерашна тераса

изгреви и залези до дъно парят.

Отказвам ги. Последно вдишвам,

дълбоко да достигне смуглата отрова,

с отварянето на очите ги издишам...

Като се събудя, ще съм нова.

Лабиринт оставиха в мене.

Паля старата от предна,

та страхът в дима да се изгуби

 и все се моля за последно да е.

Отказвам ги... Без лекарски съвети.

Ще ми минат болните симптоми.

Като ме обрулят ветровете

в отчаяно-пристрастна кома.

За фасове да се навеждам стига!

Подуват ми се вече коленете...

Завесата цигарена я вдигам.

Отказвам ги... Мъжете...

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??