Отказвам ги...
Отказвам ги...
Изнасям се на пръсти, да догарят.
На утрешна и вчерашна тераса
изгреви и залези до дъно парят.
Отказвам ги. Последно вдишвам,
дълбоко да достигне смуглата отрова,
с отварянето на очите ги издишам...
Като се събудя, ще съм нова.
Лабиринт оставиха в мене.
Паля старата от предна,
та страхът в дима да се изгуби
и все се моля за последно да е.
Отказвам ги... Без лекарски съвети.
Ще ми минат болните симптоми.
Като ме обрулят ветровете
в отчаяно-пристрастна кома.
За фасове да се навеждам стига!
Подуват ми се вече коленете...
Завесата цигарена я вдигам.
Отказвам ги... Мъжете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
!
