Отключено
Във клетките ми всичките затворници
Изгряват през решетките подсилени
Дочакали, не брачните визити,
А чудото на твоето помилване
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
23 mar 2018, 15:12
Comentarios
Comentarios
-
Не чакайте от другите помилване,
на себе си помилване бъдете
"когато цъфнат теменугите",
помилвани си отидете.
Всичко ми хареса в "Отключено" Гавраиле, щом ме вдъхнови да надраскам по-горното, нямам други обосновки. Да не разваляме хубавото с много коментари ! Благодаря за стиха и Поздравления. -
-
-
„Изгряват през решетките подсилени“ - колко е хубаво, когато има надежда! Отсега нататък винаги ще си представям човека като пълен със затворници, които трябва да освобождава. Колко интересно Има любовен елемент и възможност за различни интерпретации - наистина кратката форма може да е много въздействаща. -
Selección del editor
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
