23.03.2018 г., 15:12

Отключено

1.5K 5 7

Във клетките ми всичките затворници

Изгряват през решетките подсилени

Дочакали, не брачните визити,

А чудото на твоето помилване

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не чакайте от другите помилване,
    на себе си помилване бъдете
    "когато цъфнат теменугите",
    помилвани си отидете.
    Всичко ми хареса в "Отключено" Гавраиле, щом ме вдъхнови да надраскам по-горното, нямам други обосновки. Да не разваляме хубавото с много коментари ! Благодаря за стиха и Поздравления.
  • Ще призова единствено страхливото оценяване да се обоснове...
  • Благодаря
  • „Изгряват през решетките подсилени“ - колко е хубаво, когато има надежда! Отсега нататък винаги ще си представям човека като пълен със затворници, които трябва да освобождава. Колко интересно Има любовен елемент и възможност за различни интерпретации - наистина кратката форма може да е много въздействаща.
  • Хареса ми.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...