23 мар. 2018 г., 15:12

Отключено

1.5K 5 7

Във клетките ми всичките затворници

Изгряват през решетките подсилени

Дочакали, не брачните визити,

А чудото на твоето помилване

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не чакайте от другите помилване,
    на себе си помилване бъдете
    "когато цъфнат теменугите",
    помилвани си отидете.
    Всичко ми хареса в "Отключено" Гавраиле, щом ме вдъхнови да надраскам по-горното, нямам други обосновки. Да не разваляме хубавото с много коментари ! Благодаря за стиха и Поздравления.
  • Ще призова единствено страхливото оценяване да се обоснове...
  • Благодаря
  • „Изгряват през решетките подсилени“ - колко е хубаво, когато има надежда! Отсега нататък винаги ще си представям човека като пълен със затворници, които трябва да освобождава. Колко интересно Има любовен елемент и възможност за различни интерпретации - наистина кратката форма може да е много въздействаща.
  • Хареса ми.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...