Откога не си виждал дирята
на самолет в небето?
Откога не си усещал парфюм
във въздуха над морето?
Говори пак в мен поета,
за мечтите, как се изгубват,
за тъмния образ на силуета.
Откога за тях забрави,
потопи ги в делови представи?
Откога слънцето ти пречи,
пàри те жарко отдалече...?
Ходиш сляп и наведен, без сърце,
отдавна отлетяло е твойто перце.
Искаш блясъка, суетата, властта
на тази планета.
Откога не си виждал
дирята на самолета?
© Боряна Todos los derechos reservados