Откога не си виждал дирята

                             на самолет в небето?

                             Откога не си усещал парфюм

                             във въздуха над морето?

                             Говори пак в мен поета,

                             за мечтите, как се изгубват,

                             за тъмния образ на силуета.

                             Откога за тях забрави,

                             потопи ги в делови представи?

                             Откога слънцето ти пречи,

                             пàри те жарко отдалече...?

                             Ходиш сляп и наведен, без сърце,

                             отдавна отлетяло е твойто перце.

                             Искаш блясъка, суетата, властта

                             на тази планета.

                             Откога не си виждал

                             дирята на самолета?