Откога не си виждал дирята
на самолет в небето?
Откога не си усещал парфюм
във въздуха над морето?
Говори пак в мен поета,
за мечтите, как се изгубват,
за тъмния образ на силуета.
Откога за тях забрави,
потопи ги в делови представи?
Откога слънцето ти пречи,
пàри те жарко отдалече...?
Ходиш сляп и наведен, без сърце,
отдавна отлетяло е твойто перце.
Искаш блясъка, суетата, властта
на тази планета.
Откога не си виждал
дирята на самолета?
© Боряна All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
